За Петър Цонков връзката с Маратона на приятелството в Плевен започва още преди първото му участие през 2014 г. По това време той поддържа сайт за бягане и докато пише статии попада на интересна информация за група бегачи, които участват в Лондонския маратон от самото му създаване през 1981 г.
„Групата им се казва „Everpresents“. Проверих и през 2024-та все още 6 човека от тях участват. Това, което правят тези хора е страхотно, прииска ми се и аз да направя нещо подобно“, казва Петър и добавя „Така вече имам 10 маратона в Плевен, тази година следва номер 11“.
Всъщност, Маратонът на приятелството е първият официален маратон, в който Петър участва.
През 2013-та имах регистрация за Маратон София, но се разболях в последния момент и го пропуснах. Доста се ядосах и седмица по късно бягах 42 км на стадиона в Русе’’, разказва Петър и добавя, че по това време освен в София и Пловдив няма други шосейни маратони затова, когато вижда, че в Плевен се организира състезание, решава да се запише.
Петър си спомня с усмивка една случка от първото издание на маратона през 2014 г., когато целта му е да завърши и да бяга през цялото състезание. По това време маршрутът на Плевенския маратон минава през „Кайлъка’’, после към село Гривица и „Моста на победата“ при село Ясен.
„На връщане от там около 38-39 км бях много уморен и само си повтарях, че трябва да продължа да тичам.“ разказва Петър. Пресреща го доброволец с колело и го пита дали иска да се сменят и Петър да покара колело. „Не се шегуваше. Идваше ми да го питам, дали е добре, но просто му отказах учтиво. Доста ме развесели!“
Едно от нещата, които според Петър отличават Маратона на приятелството, е фактът, че трасето не е от най-леките, защото в посока „Кайлъка“ е постоянно изкачване. Допада му, че в парка е сравнително сенчесто, което предвид колко горещо може да стане в Плевен, помага на бегачите.
„Хубаво е, че участието за бегачи над 60 години е безплатно“, казва той.
На всеки, който се колебае дали да започне да бяга, Петър препоръчва да има търпение в началото.
„Тогава е най-трудно. Трябва време да се влезе във форма, но ако човек не се откаже, то след няколко месеца ще се чувства много добре физически, ще изпитва удоволствие от бягането, и ще срещне нови хора.“ казва той.
За 2025 г. Петър има амбициозна програма – смята да участва в щафета на „Danube 24h Run“, „Free Spirit Run“ между Русе и Гюргево и може би в маратон Via Pontica на Крапец и Маратон Атина.
Благодарим на Петър, че ни подкрепя така неотменно през всичките издания на Маратона на приятелството и го очакваме на 18 май в Плевен, където той беше един от първите регистрирани в маратонската дистанция. Пожелаваме му едно страхотно бягане!
Снимки личен архив.
