6 години без Станислав Георгиев.

Стан основава Плевенския маратон на приятелството с първото му издание през 2014 г.

Мечтата му беше Плевенският маратон на приятелството да се развие като спортно, благотворително, културно и приобщаващо събитие за хора със специални нужди, което да насърчава активния начин на живот, да изгражда общност, хората да приемат предизвикателства, да променят начина си на мислене към многообразието.

Стан и съпругата му Станимира Георгиева са сред основателите на спортен клуб „Бегач“, основан през 2012 г. Заедно с румънския клуб Elite Running те провеждат в продължение на 7 години 1000-километровото благотворително предизвикателство 1000 km Balkan Charity Challenge в подкрепа на благотворителни организации и социални каузи.

Стан беше скромен, любящ, щедър.

Нека душата му бъде в мир!

Текст за Стан от публикация на Дневник, рубриката Истинските герои.

Публикацията е от 7 януари 2014 г.

Супермен. Какво знаем за него? Положителен герой, който помага на хората. Разполага с несломима воля, със супер сили. Когато имат нужда от него, захвърля костюма и се впуска в поредното предизвикателство. И въпреки, че супермен е измислен герой, по света има хора, които отговарят на неговите характеристики. Такъв е и Станислав Георгиев – един от организаторите на Балканския 1000-километров ултрамаратон. Не преувеличаваме. 

Това е събитие, в което участниците изминават разстоянието от Букурещ до София и обратно с бягане и колоездене. В основата му е залегнала благотворителността, като във второто му издание през 2013 бяха подкрепени 18 каузи.

48-годишният българин е женен, има четири деца. Завършил е бизнес училището в Манчестър и след това университета в Чикаго. Финансист и икономист по образование, той е прекарал голяма част от живота си като служител в банкови институции. Седем години вече живее в Букурещ, където работи за „Уникредит”.

Зад тази корпоративна визитка обаче срещаме човек, който е открил какво го прави щастлив – да участва в благотворителни каузи, да бяга и да вдига нивата на адреналина в тялото си. Когато разказва за посланията на ултрамаратона, в думите на Георгиев се усещат искреност и страст.

„Обичам екстремните спортове. Всички тези неща, които ме карат да видя още, и още, и още. Нещата, които ме карат да се разгръщам, тъй като смятам, че човешкият живот трябва да има смисъл. Да живея ден за ден, да преживявам – това не е моят живот. Искам моят живот да има стойност за мен и за повече хора около мен. Всички ние сме уникални, но много често затрупваме тази уникалност под всички изисквания на околните и дори тръгваме да се сравняваме с хората около нас. С нещата, които правя, искам да прекрачвам тези граници”, разказва Георгиев пред „Дневник”.

От началото на 90-те години до днес е в банковия сектор. Той обаче поставя много ясна разделителна линия, която според него показва къде е балансът.

„Смятам, че финансите и икономиката са едно хубаво отражение на природата. Аз вярвам в природата. Съвременният капитализъм е отишъл твърде далеч в правенето на пари. Вярвам в пазарните принципи, защото те са един вид еманация на хаоса в природата, но когато те се използват за лична изгода и когато водят до изчерпването на природните ресурси – това вече не го приемам. Когато те се използват сляпо, цинично, арогантно – това не е моята кауза”, обяснява той.

Сега е решен да промени професионалния си път и да се занимава с нещо, което може да го мотивира, но и с което да може да издържа семейството си. Засега предпочита да не разкрива идеите си, но твърди, че благотворителността отново ще има важна роля.

Удоволствието да даряваш

Георгиев смята, че българското общество има нужда от лидери и от положителни модели. Според него това са хората, които сеят семената на полезното. А за него положителните примери се свързват задължително с благотворителността.

„Трябва да даряваме. Целият скептицизъм по света сигурно има капчица основание. Но това не бива да ни отказва. Сигурно всеки човек може да отдели нещо – дали пет лева или време, за да бъде доброволец. Всичко е въпрос на вътрешна мотивация.”

И като добре подготвен финансист веднага дава пример:

„Годишно в Англия се даряват около 28 млрд. паунда от частни лица. Това е повече от БВП на България. Питали един англичанин защо дарява. Той се замислил и казал: „Ами, моята майка даряваше, моята баба даряваше”. Т.е. там има култура. Ти си част от цялото общество. В България имам познат, който е успешен човек. От личните си пари той дари 148 хил. лева. Какъв начин на мислене е необходим, за да предпочетеш вместо да си купуваш коли или да ходиш на голф, да дариш? За мен това е изключителен човек”, заключава Георгиев.

По думите му е важно не просто да се дават пари, а да има отговорно дарителство, при което проверяваш как ще бъдат похарчени средствата, ще бъдат ли достатъчни, ще помогнат ли на тези, за които са предназначени.

„Една от фондациите, които подкрепяме е за деца аутисти. Родителите им са се отдали на децата си. Но посвещавайки се на тях, те се посвещават на всички такива деца”, казва Георгиев.

Той оценява и това, че много хора са погълнати от всекидневието:

Може би трудното ежедневие кара хората да обръщат повече внимание на шокиращите неща. Опитваме се да използваме това при представянето на ултрамаратона и каузите си, защото е шокиращо да избягаш 1000 километра. И вероятно затова привличаме интереса на хората.”

Да вдишаш живота

„Ние сме много повече от физически същества, които просто ходят и дишат. Ние сме съвкупност от физическо, емоционално, ментално и духовно тяло. Не трябва да изключваме нито един от тези елементи. Ако пренебрегнем един от тях, изпадаме в дисбаланс, стрес и т.н. Когато отиваме отвъд възможностите си, това ни помага да се разгърнем. Приключенският начин на живот ми помага да открия своя смисъл и да се разгърна”, казва Георгиев.

Още от дете е бил близо до спорта, като се е занимавал с лека атлетика. Преди шест години прави голяма промяна. При традиционната си самооценка в началото на годината, в която анализира постигнатото и си поставя нови цели, решава, че иска да пробяга маратон.

„Намерих програми, подготвих се и избягах първия си маратон в Букурещ. И не спрях. Започнах да бягам ултрамаратони, включих се и в айрън мен (триатлони, в които участниците трябва да се справят с 3.86 км плуване, 180 км колоездене и да пробягат маратон). Отнема около 15-16 часа, но се справям.”

Георгиев веднага дава и съвсем ясен и простичък отговор на въпроса „Защо бягам”. Защото се чувства много добре.

„Бягането и всички по-активни спортове на открито те правят щастлив. Зареждат те, дават ти много допълнителни ползи. Това има чисто биохимично обяснение – когато бягаш навън, си доставяш витамин D от слънцето, допамин, ендорфин – всички онези хормони на щастието. Има и адреналин. Така, когато свършиш, започваш да планираш следващото бягане”, обяснява той.

Той поставя на преден план и въпроса за разпределението на времето. Като човек на висока позиция в голяма банка знае колко ценна е всяка секунда. По-важното изглежда е, че го осъзнава като човек. Според равносметката си дотук през годината е бягал общо около 300 часа. За целта се налага да става в 5 ч. сутринта.

„Бягането ми помогна да съм по-организиран. С него насочваш времето си към по-градивни неща, отколкото да гледаш телевизия, например”, казва Георгиев.

„Освен че е много достъпно за всички хора, има и много допълнителни ползи. Аз съм на 48 години. Много хора на моята възраст имат съвсем различен здравен профил. Много е важно да си здрав. Ако не си, можеш ли да се грижиш за семейството и да си вършиш работата? Бягането е един прекрасен начин да се презаредиш и да изчистиш ума си. Не бягам със слушалки, защото използвам възможността да си мисля за неща, за които иначе нямам време. Бягането регулира храненето, станах много по-внимателен какво ям, регулира спането ми.”

Наблюденията му са, че културата на бягането в България е в зародиш. Затова е сред основателите на клуб „Бегач”, с който организира различни събития. Има желание да участва и в организацията на маратона на София.

„Искаме да направим истински софийски маратон, който да е много готин, международен, защото сегашният е пародия. Той е може би единственият в Европа, който не е добре организиран. Това е обществено събитие – хората колекционират маратони и биха посетили София, само за да участват. В момента организацията, маркетингът са ужасни. Маршрутът е много лош – седем пъти се върти едно и също трасе. Ако се направи правилно, социалният ефект може да е много як”, вълнува се той.

Според него хората, които са ангажирани с маратона, са влезли в една пътека и не искат да излязат от нея. Може би защото това е една от много други задачи за тях. Но дава пример с Букурещ, където състезанието вече пета година се прави на високо ниво и резултатите са видими.

Нагоре към върха

Година след като си поставя и изпълнява целта да пробяга маратон, Георгиев вече се насочва по-нависоко – към алпинизма. Скоро след като му хрумнала идеята, със съпругата му изкачили Монблан.

„Преди това си казахме: „Добре де, ние ще го изкачим, но какво от това?” И решихме да изпратим мейл до хора в Румъния дали искат да ни придружат. Разпространи се бързо и дори се наложи да спрем заявките, защото станахме много. Организирахме група с хора, с които не се познавахме. Създадохме си общество”, разказа с усмивка Георгиев. 

През 2014 г. изкачва връх Ленин (7134 метра). И веднага е готов да вдигне летвата.

„Сега имам програма, по която се готвя за осемхилядник. Идеята ми е до три години да го постигна. А кой ще е, ще видим. Е, имам голяма карта на Еверест в стаята си, но има време.”

Признава, че популярността на алпинизма води до промени.

„Може би се е поизгубила тръпката от това да си първият човек, който стъпва на девствени места, който открива нещо ново. Но така или иначе не е никак лесно. Изисква се огромна подготовка.”

Другата му страст, която съвпада отлично с бягането и изкачването на върхове, е пътешестването.

„С жена ми от години обичаме да пътуваме. Били сме в Тибет, Бутан, Индия, Непал, Нова Зеландия, Австралия. Много препоръчвам „Eл камино де Сантиаго” в Испания. Целият маршрут е около 780 км, като целта е да се измине пеша. Ние нямахме достатъчно време и затова вървяхме около 450 км, а другото разстояние изминахме с автобус. Твърди се, че мястото е специално и че човек се пречиства. Има много лишения, спиш в манастири, губиш се. Прекрасно е”, добавя Георгиев.

Вдъхновяващ с личния си пример, той отправя послание към читателите на „Дневник”:

Пожелавам да откриете собствената си уникалност и да реализирате собствения си потенциал.