За десети път ще участвам в Плевенския маратон. Бягам от осемгодишна възраст. Като девойка бях спринтьорка на 100 и 200 метра. Днес съм най-възрастната състезателка по маратон в България. Нямам треньор, но имам зад гърба си 75 завършени маратона по света и у нас.

С покойния ми съпруг, който работеше за „Лекари без граници“, живяхме 10 години в Судан. Там бягах в пустинята Сахара, по брега на Червено море (Порт Судан), в саваната на Южен Судан, в град Джуба, до границата с Кения и Уганда.

Когато избухна войната в Судан, с дъщеря ми Албена се върнахме в София през 1984 г. Бягам Софийския маратон от 1987-ма – първо 12 км, по-късно на 21 км. В Африка видях с очите си „животинския маратон“ – миграцията на животните в саваната. Реших и аз да опитам – да разбера какво е усещането да преодоляваш такива дълги разстояния. Не е лесно, но ми хареса. Уверих се, че мога – и така до днес, към 76-ия ми маратон.

Често посещавах дъщеря си в Лондон. Кандидатствах девет пъти за участие в Лондонския маратон – приеха ме пет пъти. За мен това е най-добре организираният маратон в Европа. Най-доброто ми време е 3 часа и 34 минути.

На световното в Сан Себастиан, Испания, завърших 42 км при температура от 42°C. С Малина Иванова пробягахме Европейското в Измир, Турция, при 44°C – и двете станахме вицешампионки на Европа. Обиколката на Витоша (100 км) финиширах с време 17 часа и 14 минути.

За мен Плевенският маратон е №1 в България. Освен чудесната организация, в града цари истински празник. Хората ни окуражават, фонтаните пеят, има всичко необходимо по трасето за нас, бегачите. Това е единственият маратон у нас със световен стандарт – 6-часово контролно време.

Макар сега да бягам по-бавно – за 5 часа и 45 минути – все още съм тук. И ще бъда, докато мога.

Моите внуци също са бегачи. Джошуа ще участва на 21 км. От опит ще кажа на всички: хора, бягайте! Ако не можете бързо – вървете. Изкачвайте стълби, движете се пеша, влачете се, ако трябва – но не се отказвайте. Това е най-простият, достъпен и здравословен начин да се грижите за себе си. Бягат всички – от мравката до слона! Вие можете – само трябва да поискате.

Погледнете – живеем в несигурни времена: наводнения, земетресения, бури, войни… А бягането може да ви спаси живота.

Плевенският маратон зарежда с радост и очарование. Събираме се заедно – живи и здрави устремени към финала. Организаторите, доброволците, полицаите и публиката по трасето са прекрасни. Постигат почти световно ниво. А при такова внимание, грижа и красота – как да не уважиш с присъствието си маратона на приятелството?

Тръгваме си с усмивка… и до следващата година!

Бойка Арсова на Маратон на приятелството Плевен, фотограф: Дани Колев